Dimche Sarvanov

Dimche Sarvanov, also Dimko Mogilcheto or Dimche Mogilche[1] (Bulgarian/Macedonian: Димче Сарванов) (born: 1879, Mogila, Ottoman Empire, died: Nošpal, Ottoman Empire, January 4, 1908), was a Macedonian Bulgarian revolutionary[2] and a member of the Internal Macedonian-Adrianople Revolutionary Organization.[3][4][5][6][7]

Dimche Sarvanov
Dimče Mogilčeto
Димче Сарванов
Born1879
Mogila, (now North Macedonia)
DiedJanuary 4, 1908
Nošpal, (now North Macedonia)
Other namesDimche Mogilcheto (Димче Могилчето)
MovementInternal Macedonian Revolutionary Organization

Sarvanov was born in Mogila (now in the North Macedonia) in 1879. He joined Georgi Sugarev's group within IMRO, and fought against Ottoman rule in the Bitola and Mariovo districts. During the Ilinden–Preobrazhenie Uprising, Sarvanov fought in the Pelister and Prespa districts. After the death of Sugarev, Sarvanov continued fighting "Greek propaganda".[8]

On January 4, 1908 Sarvanov fell into an Ottoman ambush in the village of Nošpal, which is (close to Bitola in present-day North Macedonia), and rather than allowing himself to fall into Ottoman hands, committed suicide.[9]

He was buried in the cemetery in the yard of the then Bulgarian Exarchate Church "Sveta Nedelya" in Bitola.[10]

References
  1. Nikolov, Boris. VMORO - aliases and codes 1893-1934, Stars, 1999, p.36
  2. Ето защо да знаете братя, че ние и нашият народ в македоно-одринската земя не сме нито сърби, нито гърци. Вие слушате, че българи сме и от този слух има разлика до нас. Ние сме македонски православни българи. Но българи за Македония, а не за България, каквото мислите вие, или каквото ви лажат некои личности. От писмо на войводата Димко Сарванов от село Могила до селяните от село Лисолай, Битолско, 1906 г. Писмото е по повод връщането на Лисолай към Патриаршията, след клане през юни 1906 г., извършено от гръцки андарти. For more see: Величко Георгиев, Стайко Трифонов "Гръцката и сръбската пропаганди в Македония (краят на XIX - началото на XX век). Нови документи," Македонски научен институт, 1995, ISBN 9548187132, стр. 538.
  3. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 49.
  4. Александър М. Лепавцов. Има ли стара и нова македонска цивилизация. Идеологически интерпретации за пренебрегване на фактите, в. Литературен форум, бр. 5 (446), 06.02. – 12.02.2001 г.
  5. Сарванов, Сер(в)манов Димко, бугарски комитски војвода, делегат за конгрес ВМРО-а, изабрани бугарски комитски војвода за битољски реон. For more see: Vladimir Dedijer, Života Anić, Radovan Samardžić, Dokumenti o spoljnoj politici Kraljevine Srbije, Srpska akademija nauka i umetnosti. Odeljenje istorijskih nauka, 2008, str. 1214.
  6. The political and military leaders of the Slavs of Macedonia at the turn of the (20th) century seem not to have heard Misirkov's call for a separate Macedonian national identity. They continued to identify themselves in a national sense as Bulgarians rather than Macedonians.[...] (They) never seem to have doubted "the predominantly Bulgarian character of the population of Macedonia". Loring M. Danforth: The Macedonian conflict: ethnic nationalism in a transnational world, Princeton University Press, 1997, ISBN 0691043566, p. 64.
  7. The revolutionary committee dedicated itself to fight for "full political autonomy for Macedonia and Adrianople." Since they sought autonomy only for those areas inhabited by Bulgarians, they denied other nationalities membership in IMRO. According to Article 3 of the statutes, "any Bulgarian could become a member". Laura Beth Sherman, Fires on the mountain: the Macedonian revolutionary movement and the kidnapping of Ellen Stone, Volume 62, East European Monographs, 1980, ISBN 0914710559, p. 10.
  8. Революционната дейность въ Демирхисаръ (битолско) по спомени на Алексо Стефановъ (Демирхисарски войвода). Съобщава Боянъ Мирчевъ (Издава „Македонскиятъ Наученъ Институтъ”, София. — Печатница П. Глушковъ. — 1931) Материяли за историята на македонското освободително движение, книга XI, стр.30-31. (in Bulgarian)
  9. Революционната дейность въ Демирхисаръ (битолско) по спомени на Алексо Стефановъ (Демирхисарски войвода). Съобщава Боянъ Мирчевъ (Издава „Македонскиятъ Наученъ Институтъ”, София. — Печатница П. Глушковъ. — 1931) Материяли за историята на македонското освободително движение, книга XI, стр.88-91. (in Bulgarian)
  10. Ст. Аврамов, Героични времена (Романтиката на Македония). том І, София, 1934, стр. 7.


This article is issued from Wikipedia. The text is licensed under Creative Commons - Attribution - Sharealike. Additional terms may apply for the media files.